Любимите, “МИНЬОНИ”! МНЕНИЕ НА ПСИХОЛОЗИТЕ!!!

В тази статия сме обединили нашето мнение с това и на други психолози относно невидимото и тихо въздействие на един “сладък” и “забавен” анимационен филм – “Миньоните“
 

Кои са „миньоните” и защо не е добре да ги гледат децата?

След като се запознаете с текста, ще можете да разкажете на близки и приятели за вредата на този “забавен” филм върху детската психика и по този начин да бъдете родители, подкрепящи и възпитаващи изконните човешки ценности!
 
Нека да анализираме, защо това е така!
 
ПОСЛАНИЕТО (бранда, марката) на  «Миньоните» е ориентирано към:

– Размиване на понятията за добро и зло: Миньоните всъщност са злодеи и помагат на злодеи – в този смисъл тяхното безсмъртно съществуване, независимо че са представени като симпатични и забавни персонажи, извършващи, както добри, така и лоши постъпки, размива в съзнанието на малкия зрител понятията за «добро» и «лошо».

– Пропагандиране липсата на полова идентичност – миньоните могат да бъдат и момчета, и момичета по желание, или просто според собственото им настроение.

– Възпитание в безпрекословно и безмълвно послушание. Самите миньони са просто слуги и при това, както беше отбелязано по-горе, на тях им е все едно на какъв идеал ще служат. Получава се така, че прокламираното по целия свят послание (бранд) на новите детски кумири е  – да бъдат забавна прислуга без каквито и да е нравствени ориентири или изисквания.

– Възпитание на зрителя в индивидуализъм и съперничество по повод дребни цели. Миньоните са доста самонадеяни и надменни. Те се карат един с друг просто така, за да се изтъкнат пред господарите или за удоволствие. Като през цялото това време се смеят за да се възприеме това, като съвсем обикновено, безобидно и нормално забавно събитие. А всичко това е въпреки факта, че миньоните се познават от хиляди години и все още нямат изградени помежду си дълбоки приятелски отношения .

– Пропагандиране на вулгарност и пошлост. Миньоните са крайно аморални момчета, в кадър те намекват за такива неща, които никак не се вписват в рейтингите за детска аудитория «6+».

Историята:

В разгара на лятната ваканция през 2010 г. на екраните излезе анимацията „Аз, проклетникът”. Филмът разказваше на малкия зрител за един суперзлодей, на когото изведнъж му се наложи, да стане приемен баща и от това той се промени към по-добро. Основната закачка в  сюжета на филма се състоеше в забавните помощници на главния злодей – «миньони» (от английски – прислуга).

Миньоните, тези малки жълти човечета, разговарящи на непознат език и със странно поведение, веднага привлякоха вниманието на зрителите. В резултат на което се появи продължението на „Аз, проклетникът” , а миньоните станаха марка – бранд.

Ще си кажете: Какво би могло да бъде толкова вредно в малките смешни човечета? Но ако сте наясно със сюжета и само за малко се замислите, ще видите, че в самия бранд (посланието) «Миньони», както и в техните истории е пълно с нееднозначни намеци и смисли.

 
Кои са миньоните?

Ако в първите анимации все още не беше ясно кои са миньоните и откъде са се взели, то новият филм за тях ни дава отговор на тези въпроси: Според легендата миньоните същетсвуват на земята от незапомнени времена, още от ерата на динозаврите. Доколкото троицата персонажи от „Аз, проклетникът” е участвала в събития от 17 век ни става ясно, че те са безсмъртни. При това те живеят с една ясно определена цел – да служат на злодеи. Без господство от конкретен злодей миньоните изпадат в депресия. Те винаги успяват да намирят най-лошия, поверяват му себе си, служат му докато е жив и после търсят следващия. Не можем да ги наречем и народ, защото миньоните нямат деца, старци и жени.

Всъщност това се явява основния стълб, около който са построени всички останали опасности за малкия и дори не чак толкова малък зрител. Това се прокрадва от вменяването в детската психика (а смеем да твърдим, че и доста възрастни го възприемат така) на факта, че живота и поведението на тези жълти човечета е много сходен с нашия, човешкия. От тук нататък има само една единствена стъпка на малкия и все още нестабилен ум, която му оставада направи – да пожелае и той безгрижие, безнаказаност, наслада,  охолство и безкраен живот. Да се потопи в дълбоката илюзия.
 
Дори да не сте гледали филма, трейлъра на последната серия е съвсем достатъчно красноречив. Освен това, което вече знаем за миньоните, от предните серии, само за три рекламни минути от новия епизод виждаме:

• няколко смъртни случая подред (0:50-1:20);
• превръщането на миньон в жена с предизвикателен бюст, който тя демонстрира на всички околни (2:29);
• преобличането на миньон в женски бански костюм (0:36);
• мустакат баща в ярка червена рокля и подчертан грим (1:50);
• подиграване на възрастен човек и удар в слабините (2:19);
• ярка демонстрация на изтезания и игра с бесилка (02:56);
• миньони в чорапогащи (03:13) и миньон, целуващ в джакузито това, което той възприема за две жени.
• а на всичкото отгоре българския превод на официалния трейлър е с преведено послание – Това са новите хора (1:50) – вместо обикновеното – новобранци.

Колкото и странно и неприемливо да изглежда това изброяване, то е факт. То ни е представено като най-доброто от предстоящата забавна история. Но най-впечатляващото дори не е това, че главните герои в детския филм са изобразени, ту като момчета, ту като момичета и осъзнато служат на различни по ред злодеи, а това че те са показани, като положителни, весели и забавни персонажи, които децата непременно ще им се прииска да вземат за пример.

От предишната анимация вече ни е известно, че миньоните не само вършат зло, но и добро. През своето съществуване те помагат на много злодеи от всички епохи, но случайно или не, са били причина за това често злодеите да загиват: изгорили Дракула, застреляли Наполеон. Те се карат, а после мило пристъпват на сватба, забавно ядат сладолед а после се отправят да откраднат Луната. Подчиняват се на злодея и показват огромен възторг от неговите злодейски планове, а после със същия възторг се възхищават на неговите планове за спасение на света.

Опитайте да прочетете един такъв списък от дела на едно дете, а после му задайте въпроса, който често го мъчи след който и да е филм или анимация: – Миньоните добри ли са или лоши?

Детето трудно ще може да ви даде отговор, а и възрастен също. По такъв начин, в детската психика (а конкретната анимация е предназначена за аудитория «6+»), понятията за добро и зло ще бъдат напълно неясни иразмити. Можеш да бъдеш мил, но може и да се сбиеш за един обикновен банан с някой, когото познаваш от много години, вземаш с лекота чуждото и даже помагаш на злодеи.

И още един момент – миньоните, както вече беше казано, произхождат от думата «слуга» и се подчиняват безпрекословно на даден злодей, който в даден момент може да се занимава с производството на оръжие за убийства, а в следващия момент на сладолед, само потвърждава това название. Представен ни е като забавен един сюжет на слуги създадени за да служат. Те носят работна униформа, те не обмислят заповедите и само вечер си позволяват да се занимават със собствените си дела, които най-често са зли шеги, караници и издевателства един над друг. Не е ли това образа на типичния представител на потребителското общество, който активно ни натрапва масовата съвременна култура? Почти изцяло еднакви същества, без собствено мнение, без смисъл в живота, без липса на каквито и да е морално-нравствени качества, ръководещи се само отжеланието да служат.

Да се върнем на вероятно възникналия във всеки човек въпрос: от какъв пол са миньоните?

Съдейки по имената на главните герои – Стюарт, Боб и Кевин – явно са от мъжки пол. А и в голяма степен са им присъщи мъжки черти на характера. Понякога те дори се „влюбват”: в „Аз, проклетникът” 2, миньона Стюарт се влюби в жена. Едновременно с това авторите често изострят вниманието върху това, че при желание миньоните могат да бъдат и момичета.

Авторите ясно дават да се разбере, че миньоните са двуполови, и че при желание те могат да бъдат и момчета, и момичета, когато си поискат или както им е изгодно. Още веднъж напомняме, че ОСНОВНАТА ЦЕЛЕВА АУДИТОРИЯ на подобни анимационни филми са точно децата. Именно в тяхното съзнание, чрез подобни образи се залага мисълта не просто за толерантност към липсата на полова идентичност, но и за това, че да промениш своя пол основно за забавление – е абсолютно нормално.

Модели на поведение и общуване.

Kак миньоните общуват един с друг?

Вземайки под внимание, че главните герои се познават, без преувеличение, от хиляди години, техните отношенията не можем да определим като приятелски. Те постоянно спорят, издевателстват един над друг, смеят се подигравателно над всяка чужда грешка или неуспех. В един от откъсите се вижда, как единия се опитва да удари другия, после другия се присмива над първия, после те се сбиват, а на финалната сцена, докато единия го похищава невиждано зло, другия го изоставя и с ехидна усмивка го съпровожда към неизвестността.

Какво би било поведението на детето след гледането на подобни сцени?

На какво ще го научат те ? Явно на не-приятелство, не-грижа и не-взаимопомощ.

Няма да обръщаме внимание на това, че тези жълти персонажи могат в отделни ситуации да обединяват своите усилия, когато трябва да се извърши някое злодейство, защото тук въобще не може става дума за екипна работа, т.к. в сюжета не се пропуска момента в който можеш да злепоставиш приятеля си и да изпъкнеш на свой ред на фона на останалите. В течение на целия филм те се бият за управлението на самолета, за компютъра, а останалите виждайки разгорелия се конфликт, подхващат фразата «файт-файт» (бой-бой) и с удоволствие наблюдават. По време на този бой миньоните не просто се удрят един друг с тънките си ръце, а удрят главите си в масите  и използват всякакви подръчни предмети.

Думи като чест, съвест, отговорност или достойнство не просто не съществуват в кръга на техните понятия. Те, Миньоните са предани само на своя зъл господар и неговото его и повече приличат на топка плъхове, готови да се изядат един друг за залък или някаква награда от своя господар. Ето такива модели на поведение възпитава този филм.

Оригинален текст: Елизавета Ефремова
Редакция и допълнение:  Радослав Банков

—————————————————————

П.П. Ако все пак сте се преборили с тази страна на филмовата индустрия, може ненадейно посещавайки някоя дори малка книжарница, отново да ви се наложи да се сблъскате с този анти-ценностен свят например, като се натъкнете на специално издадена детска книжка (тяхното разноообразие сигурно вече е станало цял рафт) с малките жълти същества и завладяващото послание – “Пътят за Злодейкон – книга със стикери” и отново да Ви се наложи да търсите нови понятия или обяснения, защо не можете да я купите на детето си. А в самото описание на посочената книжка дори може да прочетете:

А искате ли да се преборите за работа при Скарлет О’Мъртвил? Трябва само да вървите, да тичате, да пеете, да ликвидирате останалите кандидати за поста и да грабнете рубина. Когато стигнете до Злодейкон, ще намерите толкова много страхотни злодеи. Как мислите, кого ще си изберат миньоните за нов господар? Използвайте стикерите, за да помогнете на миньоните да се запознаят с лошите момчета!

Желаем Ви искрен УСПЕХ със справянето!

—————————————————————

Когато сме разумни родители, само така можем да възпитаме ИСТИНСКИ радостни и щастливи деца.

—————————————————————

В статията умишлено не са посочени линкове за кадри от филма за да не се разпространяват.