Методика за ранно развитие на Борис и Лена Никитини

[vc_row][vc_column width=”1/4″][vc_empty_space][vc_widget_sidebar sidebar_id=”sidebar”][/vc_column][vc_column width=”3/4″][vc_empty_space][vc_column_text]

“Разкажи ми и аз ще забравя.

Покажи ми и аз ще запомня.

Дай ми да го направя сам и аз ще разбера.”

Борис Никитин

Тук ще Ви запознаем с един от най нашумелите подходи за развитието на децата в ранна възраст през последните 50 години на Борис и Лена Никитини. В него са засегнати не само обучителните и образователни процеси а е обърнато и сериозно внимание на самото отношение към малките личности.

        Всяка една различна методика си има своите особености и успешности. Всеки един подход си има своите предимства и несъвършенства, както и всеки един родител или педагог има свободата да приеме една или друга част от дадена концепция. Нашата цел е да споделим с Вас различните гледни точки.

        Борис Павлович (1916-1999г.) и Лена Алексеевна (1930г.) Никитини са първите руски педагози-новатори, благодарение на които темата за методиките за ранно развитие на децата става популярна в Русия. На фона на съветската педагогика по онова време, методиката на Никитини е наистина революционна и през 60-те и 80-те г. на ХХ век намира множество последователи. Тяхната система полага нови принципи в сферата на възпитанието, интелектуалното развитието и здравето на децата при отглеждането им.

        Днес интересът към системата за възпитание на децата по системата на Никитини, самите те родители на седем деца, все още не угасва и не престава да бъде актуална сред родителите ентусиасти, прегърнали идеята за ранно развитие на децата.

        За да разберем кои елементи на методиката за ранното развитие на Никитини могат да бъдат приети от съвременните родители, нека да погледнем основните й принципи:

– Акцент върху независимостта и свободата на творчеството при заниманията с децата. Липса на постоянна опека от възрастните.

– Закаляване, леко облекло и спортна обстановка в дома. Спортната дейност като неотменна част от живота.

– Участие на родителите в живота на децата – но не като лидери, а като по-възрастни приятели. Възрастните участват наравно в творчеството, спортните занимания и игрите на децата.

– При това, основната функция на родителите е, не да поставят пред децата формулирани от самите тях насоки, а да съдействат за развитието на детето, ориентирайки се спрямо неговите потребности, самочувствие и интереси.

– Съществува определено време и определени условия за възможно най-ефективното развитие. При всеки човек те са различни. Важно е началото, когато се проявят способностите, за да се развиват. В противен случай те могат да бъдат безвъзвратно изгубени. Това е принципа НУВЕРС – необратимо угасване на възможностите за ефективно развитие на способности, въведен от Борис Никитин.

       

        Този принцип показва, че възможностите за развитие не остават неизменни. Ако навреме не се подаде въздействие върху определени части от мозъка готови да възприемат информация и очакващи развитие, то може да започне процес на тяхното атрофиране и бездействие.

        Способностите получили развитие в ранните етапи от живота, по-късно се развиват в още по-голяма степен.

        Разбира се, от всички принципи на методиката, най-голям интерес има към развиващите игри и играчки по системата на Никитини. Използването им в ранна възраст, дават възможност на детето:

– активно да мисли

– самостоятелно да решава постепенно усложняващи се задачи

– да разширява творческия си подход при справяне със задачите

и по прекрасен начин развиват природно заложените му способности.

       

 

        Никитини наричат своите игри “стълбички на творчество”. Те са ориентирани към съвместна игра на родителите с детето т.к. това дава възможност да се преструктурират съобразно нивото и интересите на детето. Всяка игра по думите на Никитин, представлява възможност

– да помислиш как да я решиш

– как да я усложниш

– какви нови условия за решаване да добавиш към нея

– как да я усъвършенстваш

– каква вариативност е била заложена.

 

        Преходът към подобна творческа работа над игрите е толкова по-успешен, колкото по-високо е станало нивото на творческите способности на детето.

        В по-голямата си част тези игри са представени във вид на главоблъсканици за разпознаване и доизграждане на образи, т.е. за развитие на логическото и образното мислене. Те са начин за трениране на ума и креативността на детето.

* Всяка игра представлява набор от задачи, които детето решава с помощта на кубчета, тухлички, квадрати от картон или пластмаса, части от конструктор и т.н.

 

* Задачите се дават на детето в различна форма: във вид на модел, плоска изометрична рисунка, чертеж, писмена или устна инструкция и т.н., което запознава детето с различните начини на предаване на информация.

 

* Задачите са разделени според възрастта, сложността и т.н., като се използва принципа от простото към сложното.

 

* Задачите имат много широк диапазон на трудност: от лесни за 2-3 годишна възраст до сложни за подрастващи. Поради това игрите могат да задържат интереса на детето в продължение на много години.

 

* Постепенното усложняване на трудността позволява на детето да се издигне до върха на своите възможности, където развитието е най-успешно.

 

        В книгата си “Развиващи игри” Борис Никитин казва: “Искате ли вашите деца да бъдат способни и талантливи? Тогава помогнете им да направят първите крачки по стълбичките на творчеството, но…. не закъснявайте и помагайки им, мислете и вие. Няма тайна на раждането, има тайна на развитието.”

Официален сайт на фамилия Никитини: http://nikitiny.ru/

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]