П
онятието дидактични или още наричани развиващи игри и играчки за много родители е малко обвито в неяснота. А точно те са този тип игри и играчки, които заемат особено важно място в живота на детето и неговото развитие, тъй като се явяват неговия първи учебник. Развиващите игри са игри ориентирани, както към развитието на хоризонтите на детските психични процеси, така и съдържат в себе си специфична развиваща задача, съответстваща на възрастта. Това могат да са задачи за развитие на паметта, мисленето, вниманието и т.н. Често, ние родителите, при покупка и избор на играчка, се питаме, до колко тя е полезна за детето, на какво може да го научи, как да се играе с нея, подходяща ли е за възрастта му?
Всъщност, първата подобна играчка се появява в живота на детето, веднага след раждането му, когато купим първите най-обикновени дрънкалки и висящи играчки за леглото му. Тези играчки остават с него през цялата му ранна възраст. Всяка дидактична развиваща игра, поставя пред детето различна обучаваща задача, чиито условия за решение са заложени в самата играчка, в нейната конструкция или съдържание.
Заниманията с дидактични игри и играчки формират у децата т.нар. познавателна активност. Например, отваряйки и затваряйки кутийка, събирайки и разпределяйки топки, натискайки разни копчета и т.н. детето усвоява «преките» и «обратни» действия. То опознава свойствата на обектите (големи – малки), тяхното качество (твърди – меки, леки – тежки), техният брой (един, много, малко) и форма (сфера, куб, кръг, пръстен). Освен това, се запознава и с други техни особености: топките прекрасно се търкалят, но не са устойчиви; кубчетата трудно се преобръщат, защото притежават динамическото свойство – устойчивост и т.н.
Едновременно с това, развиващата игра, изисква от родителя особен подход към нея. За да може, детето да оперира с нея, а не просто да манипулира, родителите трябва да възбудят неговия интерес и да го научат как да играе с нея.
Задачата на родителя е да направлява детската активност в развиваща посока. С помощта на играчката, детето може да се научи да определя различните свойства на предметите (цвят, форма, големина) и да изпълнява задачи за подбор на предмети или обекти по сходство или различие. Може да направи групиране по сходни или отличаващи се признаци или да подбира по еднаквост. Важно е да се знае, че дидактичните играчки не само обогатяват сетивния опит, укрепват мускулите, формират ловкост и усъвършенстват фината моторика на пръстите, но и развиват интелектуалната дейност, вниманието и паметта.
Основно правило, в занятията с развиващи игри се заключава в това, че при повечето игри не трябва да се предоставя веднага цялото им съдържание, а е по-добре да се редува игровия материал през 10-15 минути, така че, интереса към играта да не изчезва. Също така е необходимо, преди детето да започне да играе с такива игри и играчки, да му покажете какво може да се прави. Много важно условие при играенето с дидактични играчки е родителя (педагога) да се следи за постепенността и последователността, отчитайки възрастовите възможности на детето. Така че, на първо време, е по-добре да започнете с известно количество елементи и постепенно да ги увеличавате. Помнете, че тези игри трябва да бъдат организирани от родителите. Децата няма как сами да сторят това.
На всеки възрастов етап интелектуалните предизвикателства, стоящи пред детето се променят и съобразно това, е необходимо, да бъдат избрани подходящи играчки, подпомагащи справянето с тези предизвикателства. Ние, родителите, трябва да помним, че запознавайки детето с обкръжаващия го свят, всъщност полагаме основите на първите му знания и в този процес, детето не е пасивен зрител, а активен участник, привнасящ своята собствена индивидуалност.