География за детето

[vc_row][vc_column width=”1/4″][vc_empty_space][vc_widget_sidebar sidebar_id=”sidebar”][/vc_column][vc_column width=”3/4″][vc_empty_space][vc_column_text]

НЯКОЛКО ИДЕИ КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕТЕТО С ГЕОГРАФИЯТА.

[/vc_column_text][vc_empty_space height=”22px”][vc_column_text]

Всяко дете много се интересува от заобикалящият го свят. Вълнуват го пътешествията и далечните страни, хората и животните, които живеят там. То задава множество въпроси за това, защо стават земетресения и изригват вулкани, защо морето прави вълни и водата в него е солена, какво има под земята и на дъното на океана…

        Обикновено, ние родителите, свързваме запознанството на малкия ученик с географията, само с изучаването на карти, наизустяването на столици и запомнянето на флагове. Но географията е много обширна, има множество раздели и се отнася едва ли не, до всички страни на нашия живот. Това не е само географската карта… В понятието география, влизат също така, метеорология, етнография, геология, екология, природознание, геодезия, геофизика и множество други смесени науки. И това всъщност е най-интересната област на познанието за детето.

 

        Нашият дом – Земята
        Първите представи на детето за себе си и света наоколо, обикновено са много объркани и несистематизирани. Нашата задача, като родители, е да съдействаме детето да разбере, че всеки човек (включително и самото то) е част от света. Но откъде да започнем? Преди всичко, запознайте детето с нашата невероятна планета. Вашият разказ, може да звучи, например така:  Ти също имаш и живееш в нея, заедно с мама и татко. Но всички-всички хора имат още един голям общ дом – нашата красива планета Земя. Небето изглежда като огромен син таван, а земята, върху която вървим – е под. За всички свети едно голямо Слънце. Нас ни полива дъжда, подобно на душ, и ни духа вятър. Много отдавна, преди много-много години, хората почти нищо не са знаели за нашата планета. Те смятали, че Земята е като една голяма палачинка и се намира на гърба на три китове и. Когато животните започнели да се движи – на Земята ставало земетресение.” Можете заедно с детето да нарисувате тези слонове и костенурка и Земята на гърбовете им, а после да се смеете заедно, защото всеки, дори най-малките деца знаят, че Земята не е палачинка, а огромна топка. Разбира се, ще имате нужда от глобус. В крайна сметка, само с негова помощ, детето ще може донякъде, да си представи как наистина изглежда нашата планета. Възможно е точно така да я виждат астронавтите от далечния космос. Също толкова дребна, все едно е топка. Древните хора веднъж решили да доплуват до края на земята. Те се качили на борда на корабите си и след много дни плаване отново се върнали у дома, но от противоположната страна. Така хората разбрали, че Земята е кръгла. Потърсете с детето на картата мястото, където живеете. Нека детето да постави върху него пръстче и после подобно на древните пътешественици да обиколи глобуса, без да се отклонява от правата посока. Върна ли се вкъщи?

 

        Къде живее Карлсон?
        Колкото по-рано в стаята на детето се появи географска карта, толкова по-добре. Не си мислете, че то няма да разбере и запомни нищо. Достатъчно е от време на време да обръщате внимание на младия географ на картата, да му показвате и назовавате географските обекти, и много скоро детето ще знае и частите на света, и океаните, и дори много държави с техните столици. Чрез повторенията то ще придобие знание, което при всички случаи ще му бъде полезно, за разлика от повторенията по телевизиония екран на “ценните” реклами.

        А разнообразната детска литература е истинска съкровищница от географски знания. И колкото повече четем на детето, толкова по-големи ще бъдат представите му за обкръжаващия го свят. И не просто да четете, а да откриете на картата, местата, на които се случват събитията. За подобни игри е най-добре, ако картата е закачена над леглото на детето. Така че, ако четете за триковете на Карлсън, ще потърсим държавата Швеция и ще запомним нейната столица – Стокхолм. Запознавайки, детето с книгата за момчето-лук Чиполино, ще намерим на картата и неговата родина – Италия. И разбира се, ще разберем, кои места е посетила палавницата Пипи по време на своите морски пътешествия с нейния баща-капитан. Приказките на Ръдиард Киплинг са най-добрия начин да запознаете младия географ с дивата природа на Индия. Нека детето да запомни местоположението на картата и страната. Пътувайте по картата, заедно с д-р Ох-боли, който се отправя към Африка, за да лекува болни животни, както и заедно с Нилс и ятото гъски. Можете да разказвате на детето стихчета и песнички, в които се упоменават географски названия. Все пак в стихотворна форма, подобна информация, се запомня много лесно.

 

 

        Много подходяща би била детска карта на света с всички видове биологични, исторически и приказни обекти, представени със символи. Децата много обичат да ги разглеждат и успоредно с това, запомнят много полезна информация. Но ще влезе в работа и обикновена физическа карта на света или карта на полукълбото. А “развиваща” карта лесно можем да си направим и сами от обикновена такава. Можете да залепите на континентите стикери и снимки на животни и приказни или филмови персонажи. Например, стикери с героите на анимационния филм “Мадагаскар” ще поставим върху острова със същото име. А заедно с детето, ще намерите в енциклопедията и ще прочетете за този остров нещо интересно. И не забравяйте, да проследите пътя на зебрата Марти и нейните приятели от Ню Йорк до Мадагаскар.         Ако намерите вкъщи стари списания или атласи, от където можете да изрежете флагове на различни страни, заедно с детето ги залепете на картата. Подобни игри ще бъдат несъмнено от полза за детето и в значителна степен ще улесни бъдещото му училищно образование.
Като цяло, приемете за себе си правилото да се обръщате към картата във всички случаи, когато в ежедневието стане въпрос за някакви географски наименования, независимо дали това е четенето на книги, гледане на анимационни или разказа на завърнали се от екскурзия, приятели. Това помага на детето, запомняйки много полезна информация, да се научи да използва картата. И всичко това с почти никакви усилия, като че ли от само себе си.

 

        Цветни морета
Може би, вашия малък пътешественик, жаден за приключения, вече знае, че синия цвят на картата показва реките, езерата, моретата и океаните. Запознаването с водните ресурси на планетата, може да започне с “цветните” морета. На детето ще му бъде интересно да научи, че на нашата планета освен Черно море, което то със сигурност вече знае, има Червено, Бяло и дори Жълто море. Потърсете ги на картата и се опитайте заедно да разберете, защо тези морета се наричат толкова необичайно. Жълто море е с жълтеникав оттенък. В Червено море живеят особен вид водорасли. В периоди на интензивен растеж изглежда, че синята шир на вода, се оцветява в червено-кафяво. Бяло Северно море е с наистина много светъл, почти бял цвят на водата. А Черно море отдавна е наречено така, заради неспокойния му характер и черния цвят на водата по време на бури и урагани.
А може би детето ще иска да нарисува тези “цветни” морета? Кои страни се намират около тях? Какви хора живеят там? Може би, детето вече е посетило, някое от тези морета или планирате да го направите. Тогава, на него ще му бъде, два пъти по-интересно, да разбере повече за тези прекрасни море.
После намерете и разгледайте и другите морета върху картата. И също така се опитайте да разберете произхода на имената им. Това не само ще разшири географските познания на детето, но ще развива на практика мислене, остроумие и въображение. Можете да въведете и фантастични версии. И след това, заедно с мама или тати, да намери информация в някоя от прекрасните детски енциклопедии или в Интернет и да провери своите предположения. В крайна сметка, защо Средиземно море се нарича именно така, детето вероятно ще се досети и само. Достатъчно е само да се гледа внимателно в картата. Няма да се затрудни, например и с Японско и Южнокитайско море. Но за произхода на името на Мъртво море ще трябва да се поразмислите.

 

        География на разходка
Къде е най-добре да изучавате науката за Земята? Разбира се, на разходка. И още по-добре, ако заедно с детето си устроите истинска научна експедиция. За това, не е необходимо да се отправяте на няколко дневен поход. Просто в един слънчев ден, съобщете на детето, че днес не просто отивате на разходка, а на пътешествие. А какво е необходимо за истинско пътешествие? Удобни дрехи и обувки, раница и, разбира се, нещо вкусно, за да се подкрепите при спиране. Готови ли сте? Тогава на път!
Не е от голямо значение, къде ще отидете с младия пътешественик – в гората, в парка, край река или езеро. Просто му обърнете внимание на обкръжаващия го свят и разказвайте, разказвайте, разказвайте. Например, за почвата – какво е това чернозем, как се образува и какви растения растат на него. Разровете с пръчка игличките в борова гора и нека детето да се увери със собствените си очи, че боровете растат върху песъчлива почва. И какво е това пясък въобще? А глина, гранит, мрамор?
Във вашия мини-поход непременно вземете компас. Този невероятен атрибут ще придаде на похода особена значимост. Освен това е една отлична възможност да запознаете детето с посоките на света и да му разкажете за прекрасната пътеводна стрелкичка. Вероятно мъничето вече знае, че сутрин слънцето изгрява в източната част на небето, а вечер залязва на противоположната страна – на запад. Може ли слънцето да забърка някоя каша и да изгрее от запад? Не, разбира се. Тъй като Земята се върти само в една посока. Между другото, наблюдавали ли сте с детето си изгрев и залез?

 

        Той знае ли вече какво е линията на хоризонта?
Научете детето да използва компас. Нека да държи компаса в ръка и бавно да се върти около себе си, докато дългата червена стрелка не посочи буквата N (north – север). Обяснете му, че сега той стои с лице на север. Зад него е юг, в ляво – запад, надясно – изток. Нека по време на пътя, мъничето определя посоката, в която се движите.
Докато вървите можете да играете на играта “Аз зная 5 имена…”. Мама определя темата: ”Аз зная 5 града…”. И детето продължава, изброявайки имената на градовете, които знае при всяка стъпка: “София – раз, Варна – два…” и т.н. Темата може да бъде най-различна: държави, столици, морета, реки, езера, върхове, вулкани. Или дори и така: “Аз зная 5 животни, живеещи в Северна Америка…”. Ако можем лесно да си спомним 5 наименования, тогава казваме по 10. Мама подсказва, детето запомня. Така разширяваме нашите географски познания.
По време на разходката в гората закопайте на уединено място “съкровище” – плътно затворен стъклен буркан с “детски съкровища”. Начертайте карта на мястото, където е заровено съкровището, използвайки символи. Обикновено децата изпадат във възторг от подобни игри. Внимателно запазете картата и по време на следващата разходка, се опитайте да намерите тайното място, ориентирайки се по нея. Измислете си, свои обозначения на широколистни и иглолистни дървета, на храсти, на голям камък, на падина, езеро, извор, поточе. И после, вече у дома, разгледайте заедно с детето, как тези обекти са отбелязани на картата. Играта може да продължи безкрайно, рисувайки карта на стаята, апартамента, двора, улицата и дори да си измисляте карти на въображаеми страни и острови. Такива игри, не само разширяват знанията по география, но и тренират пространственото мислене на младите картографи и търсачи на съкровища.
Разговаряйки, с детето за такива сложни неща, като устройството на Земята, не забравяйте за способността на тази възраст, нещата да се възприемат буквално. Веднъж, по време на разходка, петгодишната ми дъщеря, наблюдаваше дълбокомислено подемен кран, извисяващ се иззад оградата на някакъв строеж. Кранът повдигаше бетонни плочи. “Е, тези плочи, които са в земята, са такива, като тези?” Аз не разбирах за какво става дума. Какви плочи в земята? “Ами тези, които се сблъскват една с друга и се получава земетресение. Ето тези!” Прочитайки, някога в детската енциклопедия за това, че земетресенията възникнат от сблъсъка на големи земни маси (плочи), дъщеря ми решила, че такива видиш ли бетонни строителни плочи има в земята и от време на време се сблъскват, както изглежда от скука. Просто други плочи в живота си, тя не е виждала и не е могла да си представи какво представляват. Така че, като обяснявате на детето подобни сложни неща, опитайте се да изясните как са разбрали вашето (или от книгата) обяснение. В противен случай объркванията в главата на детето, не могат да бъдат избегнати.

 

        Експедиция с Мечо Пух
Всяко незначително за нас събитие, за децата с тяхната развита фантазия и въображение може да стане географски приключение. Помните ли, как Кристофър Робин заедно със своите приятели Мечо Пух, Прасчо, Йори и Зайо се отправиха на експедиция, за да намерят и открият Северния полюс?
Вие също можете да се отправите в търсене на полюса. И не само на Северния, но и на Южния. Като за начало, покажете на детето тези полюси на глобуса и му разкажете за оста на Земята – въображаема линия, която пробожда земята. Тези точки, през които преминава въображаемата ос, се наричат полюси. Горния полюс се нарича Северен полюс, а долния – Южен. На полюсите слънчевата топлина достига най-малко, затова тук са най-студените места на нашата планета. Разбира се, търсенето на полюсите ще бъде въображаемо и никаква земната ос в крайна сметка не съществува. Затова, разхождайки се вие можете да обсъждате много важни и интересни въпроси: какво се нарича Арктика и какво Антарктика, кои животните на кой полюс живеят, какво е това полярен ден и полярна нощ, какви са на полюсите зимата и лятото, какво е това айсберг, за какво са необходими ледоразбивачите, какво изследват полярните експедиции и много повече.
И следващия път, можете да се отправите в търсене на екватора. И, разбира се, да говорите за това, какво е екватор – също така въображаема линия. Тя подобно на колан обгражда нашата земя по средата. Тук слънчевите лъчи попадат най-пряко и затова на екватора е винаги горещо. Зима тук няма. Да си спомним за горещите екваториални страни и техните жители, за пясъчните пустини и гъсти джунгли, за тропическите бури и суша, и разбира се за невероятните животни, които живеят тук.

 

        Полезни изкопаеми
Нашата земя крие много истински богатства и съкровища. И това също е интересна и важна тема за обсъждане с детето. Защо природни ресурси, се наричат “полезни изкопаеми” или минерали? Изкопаеми – защото тези богатства трябва да се търсят и изкопаят от земята, а полезни защото са от голяма полза за хората. Готвейки, заедно с детето в кухнята вечеря, му разкажете за природния газ. В кухнята има още едно ценно “изкопаемо” – солта. Керамични изделия се правят от глина, а стъклените – от пясък. Всички това са полезни изкопаеми.
Сядайки, около лагерния огън в гората, си спомнете за въглищата, а пътуванията с автомобил – за нефта. Разходката из града ще запознае детето с други видове изкопаеми, като мрамор и гранит. Те са широко използвани в строителството. А занимавайки се с творчество с детето, разкажете че земните богатства дори помагат да направите страхотни рисунки. Разноцветните тебешири за рисуване на асфалта – това е полезното изкопаемо креда. Тя се получава от черупки и части от дребни растения и животни, които са живели преди много, много години. А връхчето на молива, който оставя на листа цветни линии, се прави от минерал наречен графит.
А скъпоценните камъни върху огърлици и пръстени, които красят всяка една принцеса или блестят в пиратските съкровища? Тези камъни са много красиви. Те блестят и преливат в хиляди цветове. Тези камъни се откриват в Земята рядко, струват скъпо и затова се наричат скъпоценни. Това са диаманти, рубини, изумруди и т.н.
Опитайте с детето да създадете собствена колекция от минерали. Най-вероятно няма да намерите скъпоценни камъни, но обичайните сол, въглища, пясък, варовик, графит и т.н., по правило ще заемат достойно място в нея.

 

        Ляв бряг, десен бряг…
А какво да кажем за основите на географията, които могат да бъдат изследвани директно в двора на дома ни? Звънките ручейчета след дъжда ще дадат прекрасна възможност на детето, да си представи как е устроена истинската река, какъв релеф има земната повърхност. Ще имаме нужда от бързо и постоянно ручейче, както и желание да го изследвате. На първо място, кажете на детето, че това ручейче всъщност не е ручейче, а широка и бурна река. Тя просто изглежда толкова малка. Всяка река има два бряга – ляв и десен. Разберете се с детето кой кой е и се отправяйте на пътешествие.

 

        Можете да се движите в две посоки: нагоре и надолу по течение. Ако имате късмет, можете дори да откриете източника и устието на вашето малко ручейче-река. Изток (мястото, където реката започва) на дъждовното ручейче ще бъде най-вероятно голяма локва, и ако имате късмет – горната част на снежна преспа. Истинските реки започват, по правило, високо в планината и “се хранят” от топенето на снеговете и извори. Ето и нашето ручейче отначало тече на тънка струйка, но по пътя му се присъединяват нови и нови ручейчета и то става по-широко и по-пълноводно. Малките рекички, които се вливат в по-големи реки, се наричат притоци. Придвижвайки се, напред по руслото на ручейчето, вие с детето със сигурност ще видите тези ручейчета-притоци. Коритото на реката не е право, то прави завои през цялото време, като заобикаля естествени препятствия и образува се ръкави. По пътя му ще видите миниатюрни водопади, копия на истинските водопади; ще забележите, че водата се стича по хълмовете бързо (поговорете с детето за планинските реки), а по равнините тече плавно и бавно. В обикновеното ручейче можете да намерите водовъртежи и завихрения, плитчини, и бързеи. Всичко, както при една истинска река. А ето тук, отклонение встрани и – езеро. Тук течения няма, водата е застояла, но вятърът гони вълни по повърхността, точно както и в едно истинско езеро. Ако имате късмет, вашето ручейче ще завърши, не в канализационната шахта, а заедно с други подобни ручейчета ще се влее в огромна локва. Тази локва е миниатюрно копие на морето. Точно така, се вливат в морето и истинските реки, а мястото на вливането им в морето, се нарича устие. Ако вашето дете вземе със себе си, на пътешествието, лопатка с дълга дръжка, то с нейна помощ ще може да изгради язовир от пясък и пръчки. До него можете да изкопаете малка дупка и да отведете там вода от ручейчето – ето ви изкуствен водоем. И още колко открития и експерименти, можете да направите по време на разходка – дори не можете да изчислите. И после колко много интересни книги, могат да се четат в къщи за реки, морета и кораби!
Между другото, с “географско” строителство, можете да се заемете и на плажа. Така, можете с детето да изградите от пясък планини, да извиете русла на реки, да построите изкуствени водоеми и язовири.
И разбира се, колкото се може повече, пътувайте с малкото дете. Все пак това е най-доброто и полезно изучаване на география. Всевъзможни пътувания и пътешествия, разширяват съзнанието на детето, дават му познания за света – това не е познатата стая или пясъчника на двора. Съществуват още планини и гори, полета и морета, реки и езера, други градове и хората… В ранното детство, у детето се формира способността да възприема нови впечатления и преживявания. И после, върху тази основа се гради любопитството и лекотата в овладяването на нови умения и знания. Но, не само далечните пътешествия, но и пътувания до село, ще дадат възможност на детето да разбере и осъзнае устройството на нашата невероятна планета. И, разбира се, ще му помогне да се запознае и обикне своята Родина и край, ще допринесе за изграждането на грамотно отношение към природата и формиране на екологичен мироглед.

 

Желаем ви интересни открития и изненадващи приключения с вашия малък географ!

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]