Всъщност ИГРА, означава действие. Независимо каква е тя – с предмети, творческа или с правила, нейното действие в единия случай е динамика на мисълта, в другия физическо действие или комбинация от двете.
В следствие на това в действието ИГРА е заложено (вплетено) едно особено вътрешно чувство – усещане за освободеност или казано по друг начин свобода от вътрешни ограничения. Все приятни усещания.
Ако се появят неприятни такива, то те са свързани или с неправилна мотивация и разбиране относно това какво е играта, или когато решим, че сме губещи в играта. А когато не можем да приемем, че това е част от нея се стремим да играем отново и отново (реванш) за да победим. Правим го защото знаем, че така ще се почувстваме по-добре.
Този тип игри притежават едно изключително отличаващо ги качество – те ни носят познание.
Тук ще направя една скоба, за да разграничим две основни понятия – чистото познание и информацията като единица носител .
Представете как работи вашият персонален компютър или лаптоп. Той има временна памет, която обработва някаква постъпила задача (вашето желание) и в сътрудничество с мощния процесор заедно се стремят да я изпълнят максимално бързо. Ако задачката е лека, процесора въобще не си включва ресурсите и краткосрочната памет се справя сама. Освен това имате и хард диск, където “складирате” информацията. Скалдирате ли складирате, докато хард диска Ви се напълни с информация, и операционната система започва да Ви дава знаци, че няма достатъчно свободно дисково пространство за каквито и да е временни файлове (данни) и трябва да изтриете (освободите) такова, за да може да бъде изпълнено Вашето желание или да се опитате да увеличите това пространство с друг хард диск.
Абсолютно същата картинка се случва и при нас хората. Трупайки такива неща през целия си живот ние си пълним “мозъчния хард диск” с разни данни. Докато в един момент забележим как мозъчната ни дейност започва да става тромава, тъй като нямаме свободна памет за да може мозъкът ни да оперира с нея свободно. След което и краткосрочната памет (РАМ) ще стане недостатъчна. 🙂 И тук разбираме че се появила разлика, между двата примера (с компютъра и с мозъка) – ние не можем да си добавим друг мозък или да си увеличим нашия ей така.
Заучаването или наизустяването на данни и информация от всякакъв характер води точно до такова трупане на знания – енциклопедични. В този случай мозъка ни ползва основно дългосрочната памет и там складира информацията .
Сигурно вече се досещате за разликата заради която отворих “скоба”.
Когато трупаме информация и данни, основният ресурс, който мозъка ни ползва, е ПАМЕТТА.
– ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ЧИСТО ЗНАНИЕ! –
Чистото знание и начина, по който мозъка ни работи с него, е много различен.
При работата си с ново знание мозъкът ни включва всички ресурси с които разполага. При този процес има огромна динамика, която при всяка личност е различна в зависимост от достигнатия й потенциал.
Сега да се върнем към ИГРАТА и нейните най-малки почитатели – децата.
Децата до седмата (ориентировъчно) година те имат няколко основни потребности, които спомагат за хармоничното формиране на личността им. Това са: храна, сигурност, свобода.
Има и още нещо – желанието им за игра е “изначално”. Детето и играта не бива да бъдат възприемани като различни неща. Те са от “една порода”. Една от най-дълбоките представи на детето свързана със собственото му съществуване е свързвана именно с играта. Тя е основна форма, чрез която то реализира своето присъствие в битието. Освен това, играейки детето усеща още един важен за него критерий – чувство на сигурност.
Откъде идва сигурността ли? Тя идва от ясните правила на голяма част от игрите. А когато има правила и ние сме ги споделили, има яснота. Когато има яснота пък, това дава на децата сигурност и те се чувстват спокойни. Това се случва, защото децата се раждат консервативни и за тях яснотата е важна. Чак в последствие, с израстването, те променят своя светоглед в дадена посока.
В общия случай играта не е наложена и затова може да се играе винаги. Тя е необходима, доколкото е желана и доколкото създава радост, породена от самото играене. Тя е ограничена и затворена. Играта има завръзка и развръзка, в нея съществува абсолютен ред и всяко отклонение от този ред разрушава играта. Играта предполага едно особено осъзнаване, че “това” се прави просто така и се пренасяме в един особен свят. Играта е излизане от живота. Разгръщането на играта изисква особено време и пространство, различно от обикновеното жизнено време пространство. И само в това капсулирано пространство са в сила игровите правила и закони. Играещото дете е изцяло завладяно от играта.
Понякога играта се характеризира с напрежение, породено от изпитанието на възможностите на участниците, на техните физически, интелектуални и морални сили, от отношението към другите играещи в играта. Но това напрежение е стимулиращо и градивно, то ни развива като личности.
От друга страна играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Тя е необходима на детето, защото му доставя радост, удоволствие, самоутвърждаване. Чрез нея то усеща, че е свободно.
Всички игри носят на детето чисто знание. Затова психолози и педагози съветват, да предаваме на децата си нещата, които искаме да научат винаги под формата на ИГРА.
Светът на игрите е този, който помага на детето да придобие опит за пълноценното съществуване в не-игровия свят.