Количка

ArzarВдъхновени от възможността децата да растат щастливи и уверени в своите възможности само с помощта на игри, ние от АРЗАР ООД създадохме проекта ИНТЕЛЕКТИКА, фокусиран върху детското развитие.Продуктите на компанията–дидактични игри и помагала, позволяват на децата да се забавляват и усъвършенстват още от най-ранна възраст.

"ПЕПЕЛЯШКА"

или "Принцеса"

Често сред родителите е широко разпространено убеждението, че момичетата се възпитават по-лесно от момчетата.

 

        „Tе са по-спокойни, и по-внимателни. И на гърнето започват да сядат по-рано, а в училище се учат по-добре.“ Успокоявайки се с такива „статистически“ истории, родителите на момиченцата се успокояват и дори се отпускат във възпитателния процес. И така до известно време, всичко върви като по мед и масло …, докато в един прекрасен ден не забележат:

      – че съседското момче изведнъж е станало отличник, а тяхната умна красавица едва-едва изкарва тройки;

      – че тяхното довчера послушно и скромно момиче бяга от училище и пуши или;

      – че самите те, като родители вече морално са съзрели за внуци, а на хоризонта – нито един желаещ…

        Възпитанието на девойките векове наред е било свързано с маса табута и предразсъдъци, а избора на социални и поведенчески модели при момичетата винаги е бил по-голям отколкото при момчетата.

        Според проучвания, майките на момичета много по-малко са склонни към педагогически експерименти, отколкото майките на момчетата. По-рядко се ангажират с тяхното ранно физическо и интелектуално развитие и не толкова активно се интересуват от съвременните тенденции в педагогиката. Много често на момичешките майки им се струва, че всичко е доста просто: трябва само да правят така, както са постъпвали с тях в детството им (или въпреки това) – и дъщерите им ще израснат, като тях (или обратно, съвсем различни, много по-добри). От друга страна на момичетата, както в семейството, така и в училище, много по-често отколкото на момчетата, им налагат определени роли. А момиче, което откаже да следва предложения й модел на поведение, бива подложено на много по-сурово осъждане отколкото едно момче. Би трябвало след повече от сто години успешна борба на жените за равни права с мъжете и победата на феминизма, ситуацията да бъде радикално променена, но уви… само към старите „роли” се добавят нови разновидности.

 

        “Пепеляшка”. В много семейства, най-вече по-консервативни и патриархални, съществува убеждението, че едно момичето още от детството си трябва да се подготвя за незавидната съдба, която по мнението на родителите, й е отредена. ПепеляшкаПочти от люлката я обучават да помага в домакинството и това не е забавна игра и не е възпитание на навици, а сериозен, често непоносим товар. Често на плещите на 7-8 годишни момиченца, се пада отговорността за почистване и прибиране на всичко в апартамента (къщата, дома), миене на съдове, да не говорим за грижите за по-малките братя и сестри.

        Ако в семейството има и син, се занимават главно с него. Водят го на курсове и школи, наемат преподаватели и го подготвят за университет. Нищо чудно: той е „наследника“, бъдещата „глава на семейство“. А момичето често израства от само себе си, както дойде, а за нейното развитие, и образование често никой не го е грижа” – момиче е все пак!

        Педагогическият ефект от такова „образование“ е практически нулев. Ако детето е с по-чувствителна и уязвима натура, то ще се покори на волята на родителите си и ще повярва, че мястото му е в кухнята. Няма да търси по-добър живот за себе си, а от рано ще изостави опитите си да постигне успех и да направи кариера. Но да речем, че все пак и сред отговорните, изпълнителни “Пепеляшки” често се срещат отличнички. А когато едно момиче е малко по-силно и решително, то при първа възможност, ще се противопостави на родителската диктатура и ще започне да гради свой собствен живот, въпреки майчините „рецепти“. Така в стремежа си да докаже своята независимост, неразкрити умения и жизнеспособност, тя може да постигне много в живота, но със сигурност никога няма да бъде добра домакиня – тази която ще завърти (както се казва жаргонно) едно семейство. Какво – ще попитат някои родители – въобще ли да не се учи детето на домакинска работа? Не, разбира се, просто не е необходимо да го превръщате в основното му занимание. Нека първоначално това да бъде весела игра, може би дори поощрение. Важното е момичето да разбере, че къщата е място, където всички в това число и то, трябва да се чувстват приятно и комфортно, а след това само ще иска да ви помогне за нея.

        На улицата пък можем да видим друга картина: вървят майка и момиченце. Майката е облечена в скъпо палто и ботуши, а момиченцето – в яке китайско производство и с безвкусна шапка. „Защо са й хубави дрехи? – разсъждава майката – Все едно ще ги изцапа, измачка, пък и скоро ще й станат малки…” Така и расте „Пепеляшка“, износвайки нечии други роклички и дрешки. И най-вълнуваща мечта за нея е възможността един ден да има разкошни дрехи. И не дай си боже, ако се появи един „принц“, който да й обещае всичкото това великолепие!? Разбира се, не е задължително гардероба на вашето момиченце да е претъпкан с тоалети последна мода, но не е излишно майките периодично да попълват своя и на момиченцето си гардероб, да следят и развиват вкуса им.

 

        “Малката принцеса” „Първото дете – последното кукла“ – казва една народна мъдрост. И ако това дете е момиче, особено красиво и още повече в голямо любящо семейство, не е възможно да не се включиш в тази невероятна игра. принцесаПрелестна стая и очарователни детски играчки, възхитителен рокли и обувчици … Дори и не толкова богато семейство е готово на всякакви жертви, за да осигури на любимката си всичко най-хубаво и луксозно. В действителност, в такова семейство на момичето му се налага роля, не по-малко жестоко, отколкото в семейството на малката “Пепеляшка“.

        Много често майки, които в детството си са били лишени от обич и красиви неща (вж. „Пепеляшка“), се стремят техните дъщери да имат повече. И често, идеите им за прекрасно детство, не са почерпени от реалния живот, а от модните списания и сериали. „Принцесата“ трябва да играе с кукли и да носи елегантни рокли. „Принцесата“ положително се занимава с балет, свири на пияно и рисува (в краен случай – тенис или синхронно плуване). „Принцесата“ получава шестици и не се разхожда сама по улиците. „Принцесите“ не тичат боси и не се катерят по дърветата… Да продължаваме ли?

        Но често „Принцесата“ се оказва с душа на разбойник: тя е с изцапана рокля и скъсан чорапогащник, устройва си пиратски нападения в стаята си, обзаведена в розово и дантела, захвърля в ъгъла скъпите си кукли и мъкне от улицата всякакви боклуци. Не всяка майка е готова да отстъпи от мечтата си: все пак тя по-добре знае, какво е добро за дъщеря й. В крайна сметка, семейството в продължение на много години, ще се превърне в бойно поле, където растящата дъщеря ще се бори за своето право да бъде себе си. Не е ли по-добре овреме да проявим мъдрост и от самото начало да отстъпим? Може би, в клуб за техническо моделиране, момиченцето ще се справи много по-добре, отколкото в балета, а отказвайки се от свиренето на цигулка, след време сама ще се научи да свири на китара. Не се страхувайте да говорите с мъжкарана в скъсани дънки, може да бъде далеч по-интересно, отколкото с млада госпожица, чиято индивидуалност е заличена от представите на майка й за щастливо детство.

 

        “Пипи, дългото чорапче” Друга крайност е, когато родителите сякаш не обръщат внимание на факта, че в семейството расте дъщеря, а не син. ПипиПонякога момичето, без да се замислят за различията между половете, го възпитават по същия начин като брат й: играят на едни и същи игри, доизносва дрехите му, излиза с неговите приятели. Понякога се случва енергични, спортен тип родителите, да не искат да възпитават в момичето женственост, за да не направят от него глезла. От най-ранна възраст момиченцето е закалявано в походи и преходи. Тук няма да намерите кукли и дантелки.

        По принцип, в здравословното възпитанието няма нищо лошо, още повече, че на децата в такива семейства им се отделя много внимание. Но момичетата, нямайки възможност да играят сюжетно-ролеви игри с кукли, често са изправени пред допълнителни предизвикателства в семейния живот, защото такива игри са вид обучение, в хода на което се отработват, не само практическите умения за света на възрастните, но и различни видове семейните отношения.

        Често привързания към момиченцето баща категорично не иска да приеме пробуждащата се в нея женственост, защото подсъзнателно осъзнава, че вече няма да означава толкова много в живота на порасналата си дъщеря. Той се възмущава от нейната прическа “като голяма”, от безвкусния грим, не му харесват приятелите й… Ако на време, не подтисне тези чувства в себе си, ситуацията може да се превърне в драма: дъщерята може да избяга с първият срещнат, само за да се отърве от диктатура на баща си. Или завинаги да остане „приятел“, с който е забавно да се ходи на поход, но на който за съжаление, никой не се сеща да покани на романтична среща.

 

        „Дъщерята на професора“. Много често родителите са просто обсебени от идеята да натъпчат децата си с максимално количество знания. „Първо ученето – после развлеченията“, „Няма какво да се мотаеш с децата, трябва да се занимаваш.“ дъщерятаВ името на добрата цел на момичето се внушава, че всичко, което отвлича от училище е вредно и опасно, че най-важната ценност е знанието. При това абсолютно не се взема под внимание, че за нормалното развитие на момичето, не трябва да се получават само определен набор от знания, умения и навици, но също така да се научи да бъде жена, да гради взаимоотношения с противоположния пол. И така на момичето му се внушава, че най-важното в човека е не външността му, а неговия ум и душа, че модерно се обличат тези, които нямат с какво друго да се похвалят. Страхувайки се от това, да не се омъжи рано, майката се стреми да насажда омраза в дъщеря си към противоположния пол и страх от интимен живот.

        В крайна сметка, „интелигентната млада госпожица“ в скромна рокля и със прилежна прическа под бдящото майчино око блестящо завършва училище… После в университет… После докторантура…  Ето че и тя вече е готова да завърже “сериозна връзка“, само че желаещи не се виждат. Тя не е преживяла ученическа любов, не може да привлича внимание, не знае как да подчертае силните си страни и да прикрие недостатъците си.

        Годините ще минат и очарователните малки момиченца ще се превърнат в красиви млади жени. Някои ще станат актриси или математички, други манекенки или политици, или може би само щастливо ще се омъжат и ще отглеждат много деца… Днес, обществото не ограничава момичето да избере начина си на живот. Но е важно, тя да е направила този избор осъзнато и сама, а не да продължи и в зряла възраст да играе ролята, наложена й от родителите или да се опита да изгради живота си, въпреки тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *